Полузащитникът на ЦСКА 1948 – Парвиз Умарбаев, даде специално интервю за сайта www.uebas.net. Таджикистанецът сподели впечатленията си след първите два месеца като част от ?червения“ клуб, след като преди това беше част от Локомотив Пловдив в рамките на 6 години. Той сподели, че целта е да печели трофеи и да се развива.
Разбира се, Умарбаев не забрави да се върне и към най-добрите си спомени с тима от Пловдив, добавяйки, че е оставил много приятели и хубави спомени в града. Той разказа и за футболния си път, който е започнал като 13-годишно момче, което е трябвало да отиде само в Русия от Таджикистан. Самият полузащитник се надява, че един ден ще може да помага на свои сънародници да пробият в Европа.
Здравей, Парвиз! От няколко месеца насам си част от ЦСКА 1948. Как се адаптираш към клуба и добра ли е атмосферата в съблекалнята?
– Вече повече от 2 месеца съм с тима, да. Адаптацията върви добре и се чувствам отлично в отбора. С оглед на добрите резултатите на тима и атмосферата е на перфектно ниво.
Беше част от Локо Пловдив цели 6 години. Как се реши на тази стъпка?
– Локомотив е отбор, който ми даде пътя към Европа, когато бяха на 21 години. Пораснах като футболист там, спечелих две купи, Суперкупа и едно второ място. Постигнах максимума там и исках ново предизвикателство за себе си, да отида на друго място и да спечеля трофеи.
Остави и доста приятели в Пловдив, навярно. Кой беше най-сладкият ти спомен със ?смърфовете?
– Наистина, оставих много добри приятели. Имам много приятели, които работят на стадиона и винаги съм се чувствал страхотно в Пловдив. Винаги усещах любовта от феновете на Локомотив.
Най-сладкият момент беше победата срещу Ботев Пловдив за спечелената първа купа. Много важен беше и сезонът, в който станахме втори. Тогава нямахме широк кадър – около 16-17 човека и играха едни същи 13 футболисти. С този състав взехме второ място, което беше голямо постижение за Локомотив Пловдив.
Целиш ли се в трофея от Купата на България с ЦСКА 1948?
– Аз дойдох в ЦСКА 1948 именно, за да печеля трофеи. Аз и целият отбор ще се опитаме да побеждаваме, но нямаме конкретна цел нито в първенството, нито за купата. Ще дадем всичко от себе си и ще видим накрая на сезона до какви цели може да достигнем.
Кое е най-важното свойство, което е необходимо за един отбор, за да е успешен в тези турнирни мачове и кое беше разковничето за Локо Пд?
– Имаше един период, когато при Бруно Акрапович нямахме победа в 13 мача. Тогава господин Крушарски остави отбора да надгражда и даде шанса на треньора. Акрапович успя да намери своята схема, както и точните играчи за нея. Това беше разковничето.
Имахме и много добър колектив, както и много добри футболисти се бяхме събрали в онзи период. Естествено, подкрепата от феновете беше безценна и нямаше да се справим без нея.
Как би сравнил условията в двата клуба – Локомотив Пловдив и ЦСКА 1948?
– През 2016-а, когато дойдох в клуба, беше изградено ново тренировъчно игрище в Локомотив и имахме възможност да се подготвяме там. Винаги сме имали добри условия за тренировка. Без да броим Лудогорец, който е много напред спрямо всички отбори в България, в Локомотив и организацията цялостно беше на високо ниво.
От два месеца съм в ЦСКА и тук също условията са чудесни. Клубът иска да расте, амбициите са големи, но ми трябва повече време, за да мога да сравня двата клуба в това отношение.
В момента сте начело на класирането в efbet Лига. Каква е целта за остатъка от кампанията?
– В момента сме първи, да, но сезонът е много дълъг и има доста мачове. Във всеки мач, независимо от съперника, се опитваме да печелим. Накрая на сезона ще видим къде точно се намираме. В клуба няма точна цел за крайна позиция в първенството. Събрани са добри играчи, има голяма конкуренция и това може да е само за добро.
В сайта с WINBET залози ЦСКА 1948 е един от фаворитите за челните места в класирането на Първа лига по футбол на България.
Играл си под ръководството на страхотен треньор като Бруно Акрапович, а вече и под това на Любо Пенев. Кое ти допада в работата на Пенев и как би сравнил двамата?
– Аз съм работил в Локомотив и със Сашо Тунчев, Красимир Петров, който в момента е треньор на Пирин, както и Жоро Илиев, с когото съм играл и той разбира много от футбол.
Ако трябва да сравня Акрапович и Любо Пенев, въпреки че с втория работя само от около 2-3 месеца, и двамата държат страшно много на дисциплината. Много добри неща съм чувал за Пенев и мога да се уча от него.
Тактически има разлика между двамата, но те винаги изискват 100% от състезателите. Акрапович държеше на представяне в тренировки и мачове. За него нямаше значение дали играем срещу водещ отбор, или срещу по-нискоразреден – винаги подготовката беше на максимум. Харесва ми, че дисциплината и при Пенев е на много високо ниво. На мен това много ми допада, защото така ще се получат хубави неща.
В България си от шест години вече и си научил езика. Харесва ли ти животът тук и кое най-много ти допада?
– Както виждате, се опитвам да говоря на български, да. Харесва ми много тук. Имаше моменти, в които съм имал възможност да отида в друга страна, но оставах. Харесва ми първенството и нивото. Хората подценяват силата на българското първенство и винаги са ми казвали, че в Сърбия и Хърватия е по-високо нивото. Аз обаче не мисля, че шампионата тук е лесен. Много добро е нивото на българското първенство. Харесва ми и животът, културата, а и вече научих езика. Има много хубава природа в България, също. Аз съм такъв човек, който не обича да прави промени, ако ми допада дадено място, особено след като вече имам семейство.
Колко трудно беше за теб в началото, когато дойде тук от Таджикистан?
– Нямах никакъв страх, когато направих крачката да дойда в България. Не знаех английски изобщо. Сега го знам по-добре, въпреки че пак не е перфектен. За български изобщо да не говорим.
От 13-годишен съм в чужбина. Бях 6 години в Русия и отново знаех само няколко думи от езика. Трябваше да отида в Казан без родителите си и без да знам никакви езици. Отидох в Рубин Казан, където играх 4 години за втория отбор. За първия тим имам един мач за Купата на Русия. След това бях в Б Група на Русия, където изкарах две години. Върнах се впоследствие в шампиона на Таджикистан – Истаклол, преди да дойда в Локомотив.
Никога не съм имал страх през всички тези години. Дори след като се върнах в Таджикистан от Русия, аз вярвах, че мечтата ми да играя в Европа ще се сбъдне в даден момент.
Колко сложно е за един играч от Таджикистан да пробие в Европа? В момента ти си един от малкото, ако не и единственият, който може да се похвали с това.
– В последно време има много малко таджикистански играчи навън. Преди години имаше още двама играчи от Таджикистан в България. Сега в Левадия Талин има едно младо момче – нападател, както и още един състезател. Повечето момчета от родината ни отиват в азиатски първенства. В последните години наистина само аз успявам да съм горе-долу постоянен с изявите си в Европа, но ще видим. В бъдеще се надявам да мога да помагам на младите таджикистански момчета да успеят да стигнат до европейската сцена.
Какво трябва да се промени в таджикистанския футбол, на първо време?
– Най-важно е да се промени манталитета. Едно момче трябва наистина да иска да отиде в Европа, за да постигне целта. Не говоря обаче само на думи. Таджикистанските играчи трябва да са наясно, че идвайки като чужденец в друга страна, винаги трябва да показваш на терена, че си по-добър от българин, например. Затова ти плащат повече пари като чужденец. Не е лесно да се утвърдиш в даден отбор като чужденец – постоянно трябва да се доказваш и да държиш ниво.
Все още си млад – на 27 години. Каква е голямата цел пред теб във футбола?
– Вече съм част от ЦСКА 1948 и имам договор тук. Ще се опитам да спечеля трофеи тук и да покажа добра игра. Според мен 27-28 е най-добрата футболна възраст. Важно е как си поддържам тялото и как се грижа за себе си. Усещам, че имам още много години във футбола, за да играя на още по-добро ниво. В последните години вече не ми е интересно да ходя по барове. Предпочитам да тренирам и да прекарвам време със семейството си, особено откакто станах баща на дъщеря. Това са моите цели. Надявам се, че ще успея да отида в още по-добро първенство след ЦСКА. Не всичко зависи от мен, доста неща са в ръцете на Господ.
И за финал, Парвиз – какво си пожелаваш за остатъка от 2022-а година?
– За себе си пожелавам здраве, както и на всички съотборници. Дано сме здрави, за да имаме възможност да се трудим и да дадем всичко в оставащите мачове до края на годината. Дано вземем максимума от всички мачове и да държим мястото си. Продължаваме да си гоним целите докрай.
