
?Това е въпрос за други хора. Едни нещастници, тези чакаха 3 минути да си направим смяната. Позволиха на противника да вкара първи гол. Искам да видя ситуацията за червения картон. Толкова нагласено, толкова явно – много срамно“, заяви Загорчич след драматичното 3:3 между неговия Славия и Левски на ?Герена“.
?Няма място за некадърни съдии да свирят в Първа лига. Нека да свирят по долните дивизии. Когато се научат да свирят, тогава да отиват в Първа лига“, каза Даниел Боримиров, след като неговият Левски стигна до 2:2 с ЦСКА седмица по-рано, отново по драматичен път.
Виждате ли особени разлики в изказванията на треньора на Славия и на изпълнителния директор на Левски? Вероятно не. Единият нарича съдиите некадърници, другият го е направил също.
Незнайно защо обаче, има сериозна разлика в наказанията на двамата. Златомир Загорчич отнесе 5000 лева глоба от Дисциплинарната комисия към БФС преди часове. Миналата седмица, и по-точно във вторник, когато традиционно излизат наказанията от Дисципа, Боримиров бе пожален. Името му не фигурираше сред санкционираните под никаква форма. И както се казва, ?Ходи обяснявай, че нямаш сестра!“.

На какво се дължи двойният аршин в санкциите на Загорчич и Боримиров не е ясно. Нито председателят на Дисципа – Юрий Кучев, нито комисията като едно цяло вероятно ще намерят отговор да обяснят. Изключително странно е и как никой не попита. Дори никой от Славия. Въпреки че ?белият“ клуб заяви намерение да пуска жалба срещу съдийствоот, а впоследствие оттегли тази си амбиция.
Един истински клуб, какъвто е Славия със своето славно минало, трябва да защитава позицията и ценностите си докрай. Така както го направи Загорчич, макар и използвайки епитети по адрес на реферите. Но Заги се осмели да каже нещата в прав текст. Разбира се, сега думите му ще му струват много солено. Но съвестта му е чиста. А за нея цената не е 5000 лева.
На другия полюс е Боримиров, наричан „Борето“. Човек, дал много на Левски като футболист, но и тотално несъстоятелен като ръководител. Видинчанинът може би има над 10 години на различни постове при ?сините“ и никой не може да каже какво е свършил дори в един свой ден. Разминава се не за първи път със сериозно наказание, въпреки че редовно използва БФС като стръв. Хули Централата, критикува, дава препоръки, но когато стане въпрос за действие, го няма никакъв. Единствено и само на думи. А човек, който не защитава думите си с действия, е прост разпръсквател на слово. Една ходеща латерна.

Загорчич може да гледа гордо и изправено, след като изказа своята гледна точка, за която ще заплати прескъпо. Боримиров също ще гледа гордо и изправено засега, което е повече от парадокс. Но съдбата не забравя адреси и рано или късно тези думи ще се върнат при ръководителя като бумеранг. Чувството за безнаказаност винаги се е третирало много внимателно от кармата и едва ли е далеч моментът, в който Левски наистина ще бъде ощетен, а Боримиров ще трябва гузно да замлъкне.
„Борето“ нито е по-специален от Загорчич, нито от някого друг. Един прост разпространител на думи във въздуха. А този въздух рано или късно сменя полъха си и започва да избутва назад.