Вратарят Димитър Евтимов имаше основна заслуга за класирането на Ботев Враца в полуфиналната фаза за Купата на България. Стражът се отчете с куп спасявания в редовните 90 минути и продълженията срещу Берое. Хвана и дузпа на Кевин Сейхас. Още един наказателен удар изпусна Леандро Годой. Останалото е история. История, която не се беше случвала от половин век насам. Господарите на Северозапада, както се наричат във Враца, са сред четирите най-добри отбора за Купата за първи път от сезон 1960/61. Тогава ?зелените“ губят от ЦСКА с 1:3, а в тази историческа препратка има няколко прокрадващи се нюанса, свързани именно с героя Евтимов.
31-годишният вратар играе на стадион ?Христо Ботев“ под наем именно от ЦСКА. ?Червените“ от София са клубът на сърцето на Евтимов. Юношата на Чавдар Етрополе изкара почти 5 години в Борисовата градина и макар кариерата му там да не се разви по начина, по който искаше и заслужаваше, то винаги ще бъде помнен с добро. Евтимов се присъедини към ЦСКА през 2020 година в разгара на пандемията. Очакваше се да измести изкаралия неубедителен първи сезон Густаво Бусато. Уви, пристигането на Евтимов подейства като допинг за бразилеца. Бусато неимоверно покачи нивото си и в следващите 3-4 години се превърна в избор номер 1 на ?армейската“ врата. Евтимов по-често се задоволяваше с място на пейката като алтернатива на бразилския вратар. Ходът донякъде се отплати на ЦСКА – Бусато се превърна в безспорен любимец на феновете и все още е в клуба.
Но по-важната роля на Евтимов беше тази в съблекалнята. Там, където вратарят винаги бе лидер. Дори в ЦСКА. Дори при толкова много чужденци. А в ЦСКА често идваха и чужденци с големи визитки и егота. Евтимов остана след повечето от тях и бе пример и за най-далечните иностранци на ?Българска армия“. С един-единствен мач, протекъл в 120 минути, Евтимов си спечели вечно уважение и във Враца. Не с глас в съблекалнята или дълголетие в клуба. Няколко чудесни спасявания и триумф за историята.
Тази победа може да изправи Митко Евтимов срещу бившия му клуб ЦСКА. ?Червените“ се изправят срещу Арда в четвъртфинален мач, в който са явен фаворит. Оттам нататък всичко е в ръцете на жребия и съдбата. А тя много обича да си прави подобни игрички. Като нищо ще изпрати Евтимов именно срещу бившите му съотборници в червено. Точно както през 1961 година врачани да мерят сили с ?армейците“ за място на финала, но в два мача.
Желанието на Евтимов да се докаже пред клуба на сърцето си ще бъде огромно и неутолимо. Но това все още е само хипотетичен сценарий, защото в момента Евтимов изживява звездния си миг. Далеч от клуба на сърцето ЦСКА, ала не толкова, че да не чуе хвалебствията на ?червените“ фенове. Скъпите думи със сигурност правят Евтимов горд и усмихнат до уши. Може би толкова, колкото и шегите по случай рождения ден на Браян Переа. Във Враца вече върви мълва, че Митко е пазил срещу Берое в чест на колумбийския нападател, оставил сериозна диря под Околчица. Такъв е Митко Евтимов – приветлив извън терена и непробиваем на него. За Кошмара създаде кошмар, а за себе си и Ботев Враца безкрайно скъп спомен.
